Клоунска душа

Чувството, да си най-жалкият човек на света. Да си легнеш с него и от умора, да заспиш като куче. Да звънне алармата 2 часа по-късно, че е време да станеш. Време е отново да заживееш очаквано щастливия си живот. Всичко е лесно. Хей, усмихни се. Не мисли. Така е най-добре. Не му звъни. Не вдигай телефона. Не чувствай. Не бъди себе си.
Боли.

smtn old

Искаш да свърши по-бързо, а го разпъваш още и още. Излизаш някъде леко усмихнат, подритваш асфалта. Там е онова прекрасно усещане, че живееш. Върви си! Залиташ оттам нанякъде, гледаш лицата на хората вън. Музиката убива, кафето не буди, приспива, цигарата… Разликата между тази цигара и след няколко часа те подсеща, че и дори за това понякога има моменти, в които димът на една цигарата поема цели часове. Автобусът ти идва, качваш се, точно отрязано време. Гледаш през прозореца и не виждаш такси, кола, хора. Вървят си абсолютно напразно пред погледа ти. Спират. А ти виждаш в стъклото отражението си, отражението… Спестяваш продължението, няма смисъл, няма защо. Искаш да отмине и да го забравиш, но не го пускаш. А новите ти моменти така отлитат в забрава накрая. Забравяш онзи разговор снощи, уж беше интересен. Отърсваш се, но не можеш да вкараш мислите си загубени в безпорядъка на несъзнателните стремежи. Да ги вкараш в релси, вместо това пак ги обвързваш. Още по-несъзнателно. Фазата е търся, а не намирам. Явно с причина, търпение, време, майната ви,и на мен. Автобусът спира, слизаш, забравяш въпроса, трябва. Задушен е още преди да поникне между натрупаното. Кое те държи, питаш, знаеш, не правиш нищо обаче. Качваш се, слизаш, продължаваш деня си и се връщаш. Себе си, а после четвърт минута и си обратно вътре .Гадно е да ти е романтично, нищо романтично, ледено. Лед си трупаш, лед трошиш, през лед вървиш, ледено е…

Из дневниците на К`- Ягодово ми е и никак работно

Пореден ден в МОЛА. Мол тук, мол там, тук-там. Повече там, повече тук. Много персонажи. Ще стане добър scenario. Но пък как да ги обхване човек всичките? Всъщност пък, кому потребно е ? 
Какво разбрахме днес? Мисля, като Айнщайн. Всичко ми било относително. Че има ли друг вариант? Мисля, че небето е близо. Мисля, че обичам. Обичам сладолед, ама джелатото, и още повече ама- ягодовото. Може да се намери в Италия, или ако не ... можете да отскочите до Confetti. Ягодка тук, ягодка там. Ягодов шейк- едно малко закътано кафе на Крум Попов 64. Продължаваме с ягодово дайкири: 50 мл. бял ром, 30 мл. сироп ягода, 20 мл. фреш лимон, 50 – 80 гр.пресни ягоди. Тук внивайте с кого, а не къде! На следващата сутрин: френски кроасан от пекарната на Раковски и Неофит Рилски, а ако някой е така добър да ви го поднесе и с капучино с канела и сподели мига с вас ... 
Да, да, нали ? ;) 
Късметлии
А сега се сетих нещо ягодово... Правите си смес за крем карамел, слагате отгоре кроасана, печете. Отгоре малко разтопен натурален шоколад и пресни ягодки. Защо не? Но, ако ви се занимава.
Ако ли не, убиите всичко с няколко халби бира с приятели. "Безценно"- както твърдеше не без резон, една популярна раклама.

you make my day

И аз, като Достоевски реших да прокламирам: " Красотата ще спаси света".
Мен си ме спаси днес. Красотата на една усмивка, на няколко жеста. И си мисля... добре, че се хващам за малките големи неща, които другите подминават. Наивница.
Не е даденост някой да ти прави комплимент. Много мило ми стана :) Хубаво бе да чуя " Като цвете си. От която и страна да те погледна си красива". Добре, че не уточни какъв бурен съм.: D
Не е даденост да получавам най-хубавото лате, направено с желание да ти донесе наслада, а не по задължение.
А колко е нереално да те изненадат с ... кроасан. Като се замисля, храната била много важна за мен :D Особено, тази напомняща ми за Италия. 
Е днешният работен ден мина. Следват още три и после... после много още красота. 
В чил оута и Троянския балкан му е майката, ще си помислят някои. Искам и аз. Искам. Ще!

След денонощие на температура и книга с афоризми

Мъдрецът засажда щастието под краката си, твърди Джеймс Опенхайм.
Аз пък твърдя, че и той е копал чужди градини. И той е бил глупак.

Само колко съм болна

Пия зелен чай. Наслаждажам се на аромата му. Наслада ми носи и да виждам как падат едрите капки и мокрят. Мокрят и мен. И така ароматите се смесват. Тези от попарените листа на жасминовото дърво и от "проклятието" на летния дъжд.
Чувството много напомня на това от зимните тихи нощи вкъщи с чаша топло какао пред камината. 
Обвинявам музиката на Нора Джоунс за паралените емоции. Защото, ако не е това, значи съм болна.

След изминалата нощ на пълна луна ... "Лунната соната" на Д.Дамянов

В тази бяла лунна тишина кой ли свири лунната соната и разплаква бледата луна, и я сваля до сами стъклата? Притвори прозореца! Мълчи! В долния етаж едно пиано свири много тъжно. Не плачи! Нищо, че навън се мръкна рано! Нищо, че в гнездата, пълни с мрак, птиците със влюбени зеници тихичко си дават таен знак… Не плачи! Нали и ти си птица!… Нищо, че тополите шумят и раздават обич и прохлада, а под тях прегърнати вървят всички млади, а и ти си младо! Не скърби, затворено сърце! И за теб ще дойде светлината! Чувай - долу две добри ръце тъжно свирят Лунната соната...

Спирам филмите !

Днес гледах филм. Не предвещаваше да е нещо специално. И актъорите боза. И ето я изненадата- разплака ме. Близко бе всяко същество, всяка мисъл. 

На 22 години станах. На 22 години Ганди вече имаше 3 деца. На 22 години Моцарт вече имаше 30 творби. На 22 години аз имах себе си. А някой имаше ли мен ?

Някой премъдър човек бе казал, че ако се чудиш дали да влезеш в живота на някого и едната половина от тебе крещи да го сториш, а другата не, просто се сети, че той ще бележи теб и ти него.

Героите от филма определено бяха оставили рани.

Болеше всяко вдишване, а всяко издишване доставяше наслада. Да живееш с миналото. То да е и настоящето и бъдещето. Всяка цигара да е последна. Всяко кафе да приспива.

Не искаш нищо. Не искаш никого. Не те разбира никой. Гневят се, че си в себе си.

Объркано ми е.

;)

I live for those who love me, for those who know me true; for the heaven that smiles above me and awaits my spirit too. For the cause that lacks assistance, for the wrong that needs resistance, for the future in the distance, and the good that I can do.
                                                                                                                                                                  .........

Човек

Човек- това означава да страдащ, да бъдеш онеправдан, но и да се бориш, да не се предаваш. Да носиш бог в себе си, но и да не му се даваш. Да намериш кауза, дете, мъж, жена-които да са ден и нощ  в ума ти, и да съзнаваш, че живoтът ти без тях би бил сурово, безрадостно нагорнище. А иначе-да поддържаш висок дух въпреки натрупаната скръб и извечният порив на високоинтелигентния човек да се самоубие, който често скимти тихо в най-тъмните кътчета на душата. Дори и пеш, да се стараеш да изглеждаш, сякаш си на кон.

В свои ръце

Всички искаме нещата да си останат същите. Живеем нещастно, защото се боим от промяната и че всичко ще рухне. Нашият капан е не хаоса в живота ни, а привързаността ни към нещата… А разрухата е дар. Тя е пътят към трансформацията. Трябва винаги да сме готови за безкрайна трансформация...(из Eat Pray Love)

Силни думи. И толкова истински и вярни. Всички се боим от промяната. Мислим си, че тя неминуемо води до разруха. Но нали именно тя е тази, която ни дава основа да започнем отначало. Да съградим всичко от първото камъче. Да започнем на чисто живота си. Нали именно това разрушение ни дава шанс да съградим нещо ново, по-голямо, по-различно и със сигурност по-добро. Нали нещата трябва да се променят, за да имат възможността да станат по-добри (Мечо Пух).

Нека да дадем шанс на себе си, на промяната в нас, в живота ни. Нека бъдем по-смели и ценящи моментите си. Нашите моменти. Защото те са само и единствено наши и ние сме отговорни за това те да са пълноценни и изпълнени със смисъл. Да прекрачим рутината, дори и с цената на разрухата. Да трансформираме животът си в нещо по-добро, бъдейки по-смели и не се оставяме на навиците си, на нещата, които са от същите все по-същите, които ни правят нещастни и ни зариват в сивота и безвремие.

Да разрушиш означава след това да съградиш, да издигнеш, да разшириш. Нещо истинско и ново. Хубаво и само твое. Какво по-прекрасно от това да държиш животът си изцяло в свои ръце.

Буквално най-сладката изненада

Нека помечтаем момичета...

Когато паднеш - ставаш

http://www.youtube.com/watch?v=rj-S-HChtKM&feature=related

Добре, че понякога чашите преливат. Добре, че понякога светва червената лампа и ни предпазва. Благодаря, че ми показа захвърленото ми достойнство. Благодаря ти, че ме ритна силно. Ожулих нос, колянце и сърце. Но Омире, благодаря ти. Аз намерих сили и да се изправя.
Правилно си казал ти, че ще ни спаси онзи същият, който ни рани.

shelf-life of a women

We talked about the image of the ideal women in the form of models who were mostly unhealthy teenage girls...We talked about how most women's sense of self esteem still largely rests on what they look like and how much they weigh despite their other accomplishments. We talked about the idea that women in the post-feminist era, while supposedly strong and commanding and equal to men in every sense, looked weaker and smaller than ever before... I remember feeling ashamed for calling myself a feminist when I had blatantly succumbed to the oppression of the mass media telling me what was beautiful, how to look, and what to weigh. I had always prided myself on the fact that I was smart, analytical, and someone who didn't "fall for it." By starving myself into society's beauty ideal, I had compromised my success, my independence, and my quality of life. Being overweight was really no different. It was just the "F-you" response to the same pressure. I was still responding to the pressure to comply to the fashion industry's standards of beauty, just in the negative sense. I was still answering to their demands when I really shouldn't have been listening to them at all. The images of stick-thin prepubescent girls never should have had power over me. I should've had my sights set on successful businesswomen and successful female artists, authors, and politicians to emulate. Instead I stupidly and pointlessly just wanted to be considered pretty. I squandered my brain and my talent to squeeze into a size 2 dress while my male counterparts went to work on making money, making policy, making a difference. --Portia de Rossi 

"HISTORIA DE UN AMOR" или как не е хубаво да отпиваш от сладкото вино слушайки Луз

Боли ме. И не ми казвай, че ме боли заради мен. Че сама себе си ранявам. Съзнавам, че си прав.

Не разбирам. Защо? Защо плача? Правя го толкова рядко. Не искам да чувам пак гласът ти. Моля те, не питай как съм от учтивост. Не казвай, че ще звъннеш утре. Знам, че е така. 

Прости ми, искам отново да е топло. Прощавам ли си, че съм преизпълнена ?

http://www.youtube.com/watch?v=kq4WlZaWFzk

Когато не живееш в Ню Йорк

Подтикната от един моден блог и разговор с една специална млада дама се зачудих за щастието. За женското щастие. До скоро не знаех повече за модата освен, че бях чувала за Диор, Долче и Габана и Мошино. Дори Бърбари ми бяха неизвестни. Погледното към днешна дата си се смея на бялото петно, което съм имала. А съм момиче. :) Макар и сега да не съм сигурна, че се пишат така.
Та, ако те прави щастлив да носиш рокля на Ланвин, да разхождаш чанти на Шанел и очила на Рей Бан не ти вярвам. Ако те прави щастлив да демонстрираш положение с тях, мога да се съглася. И аз обичам да се глезя и да изглеждам добре.
Снощи гледайки блогът на една ню-йоркска блондинка, с лека изненада установих за себе си, че тук в България, дори хората занимаващи се с мода не могат да се похвалят със завидния гардероб, който това момиче притежаваше. Сдухващо наистина. Да обаче ми се струва лека пародия. Тя е студентка. И заниманията и се свеждат до купуването на дрешки с пари незнайно от къде идващи, и публикуването им в блог. Все си мисля, че по-скоро е щастлива от демонстрацията на тези дрехи, а не от самите тях. Смея да твърдя, че ги убива, убива любовта с която са създадени и ги принизява до показването им, до демонстрацията на притежание... Ами сдуханото настроение ми мина.
Ако модата е личното отношение към дрехата, както аз го разбирам, ако искаш да покажеш твоят стил, просто можеш да седнаш, да разгледаш няколко сайта за дрехи, да направиш комбинацията  която желаеш и да ни я покажеш. Това значи много повече. Показва се креативността ти. Не всичко опира до пари и марки. Май носейки Ланвин, няма как да я объркаш. В общи линии желание да има човек, начини винаги има.
Мисля така, защото не разбирам от мода. Осъзнавам го и ми простете. Но мога да ви кажа как направих един електронен шопинг от снимки и се чувствам щастлива и красива  :D
Та това е моята блондинска салата, но по български.

Утро

Ако се събудиш в 6 сутринта все още можеш да видиш как се борят тъмата и зората. Можеш да усетиш хладния въздух, който разсъбужда. Можеш да усетиш влагата, която се опитва да отмие теб. Вдишване-издишване. Тракането на стрелките. Облачко днес е победител. Липсваш ми.