Твореца Фрида Кало. Всеки стих ми припомня самоубийството на прословутата Вирджиния Улф...
Творбата на Кало пресъздава смущаващо правдоподобно усещането за непрекъснатата битка за живот. Всички можем да се възмутим или изумим от сложната и фантазия. Не се наемам да тълкувам какво е искала да ни изкрещи. Със сигурност обаче се усеща угнетеност, болка, безпътност, товар, желание за освобождение. Ако водата е утробата на Кало, то това което се ражда е смесица от болка и удоволствие. И ако вземем за пример кракът, който се подава от водата...Нима той не се отразява обратно? Нима неговата рефлексия не е деформирана?
Ако проследим всеки един малак детайл в главоблъсканицата на Фрида, ще разберем че това всъщност е животът и. За мен тази картина е своеобразна автобиография на Твореца Кало.
Неминуемо вулканът от "What the water gave me" избухва.
