Дано и на вас ви харесат малките красиви елементи на този арт градец.
сряда, 27 април 2011 г.
Из родния град (Април)
Откривам поредица за красотите на Пазарджик. Всеки път по нещо ново. ;–)
Дано и на вас ви харесат малките красиви елементи на този арт градец.
Дано и на вас ви харесат малките красиви елементи на този арт градец.
събота, 23 април 2011 г.
Вървим срещу себе си
Светът е като човек пристрастен към тежката храна, който мечтае за салата. "Един ден ще пробвам салатата, но сега ми дайте пържени картофки и млечен шейк".
Може и да се нуждаем от мир, любов и спокойствие, но определено не се стремим към тях.
Може и да се нуждаем от мир, любов и спокойствие, но определено не се стремим към тях.
четвъртък, 21 април 2011 г.
Вчера, днес и във всеки следващ ден
Типичният ми ден- нищо привично.
Хм, може би послъгах. Станах, пак си направих сутрешното черно кафе. Леле пак усещам този аромат. Обичам черно кафе рано сутрин. После малко музика докато отпивам от нещото което отдавна е загубило горчивината си, поне според моите сетива. Някога може да ми се прииска да си направя бек ъп, а защо не и формат ол. Абе реално, сигурно няма да ми се прииска ;] Но ... их че злободневно.
После лека тренировка, баня и полит-новини. Иха... Пък днес вътрешното и външното време най-после взеха, че се синхронизираха. Ще трябва да се празнува. Да хапна джелато ? Да можеше, но ... постя. Дали някой ще ме разбере защо? Важното е, че аз си знам. Добрем, значи джелатото отпада, останалите са на работа или антиполисни същества към момента. Какво остава? Вкъщи-абсурд в това време. Книжка и слънце!
Разбира се до книжката не се стига. Хоп един познат и черно американо. Момче притичва да се запознаем. Имам среща с жена, но защо да не послъжа че се отправям към среща с Мъжа. Малко е лудо да тичат след теб и да искат среща... Но пак дали е по-лудо да отидеш на срещата навреме и да срещнеш непознат към онзи момент младеж, чакащ свои приятел. Абе не е по-ненормално от Мъжа в метрото. Хайде поредното познанство. Времето лети а страниците остават непомилвани и днес. Объркал си мястото за среща и ... защо да не срещнеш близък, с който не си говорите от известно време. Мхм София е малка :) Света още по-малък. Аз постя. Велики Четвъртък. Разпети Петък. Смесена непланирана вечеря. И приятно и лежерно, и доволно, и вкусно. Колко спомени нахлуха в главата ми. А всъщност ежедневие. Мислех да ти звънна днес, но ти няма как да знаеш. Не ми стигна кураж. Липсва ми твоето здравей. Сигурно защото имам това на всички останали ценни. Пък на човек нали все нещо трябва да му липсва, защото иначе ще му е хубаво и тогава какво?
Няма пък! На мен ми е хубаво и май ще ти звънна, за да ми е пълна картинката.
Хм, може би послъгах. Станах, пак си направих сутрешното черно кафе. Леле пак усещам този аромат. Обичам черно кафе рано сутрин. После малко музика докато отпивам от нещото което отдавна е загубило горчивината си, поне според моите сетива. Някога може да ми се прииска да си направя бек ъп, а защо не и формат ол. Абе реално, сигурно няма да ми се прииска ;] Но ... их че злободневно.
После лека тренировка, баня и полит-новини. Иха... Пък днес вътрешното и външното време най-после взеха, че се синхронизираха. Ще трябва да се празнува. Да хапна джелато ? Да можеше, но ... постя. Дали някой ще ме разбере защо? Важното е, че аз си знам. Добрем, значи джелатото отпада, останалите са на работа или антиполисни същества към момента. Какво остава? Вкъщи-абсурд в това време. Книжка и слънце!
Разбира се до книжката не се стига. Хоп един познат и черно американо. Момче притичва да се запознаем. Имам среща с жена, но защо да не послъжа че се отправям към среща с Мъжа. Малко е лудо да тичат след теб и да искат среща... Но пак дали е по-лудо да отидеш на срещата навреме и да срещнеш непознат към онзи момент младеж, чакащ свои приятел. Абе не е по-ненормално от Мъжа в метрото. Хайде поредното познанство. Времето лети а страниците остават непомилвани и днес. Объркал си мястото за среща и ... защо да не срещнеш близък, с който не си говорите от известно време. Мхм София е малка :) Света още по-малък. Аз постя. Велики Четвъртък. Разпети Петък. Смесена непланирана вечеря. И приятно и лежерно, и доволно, и вкусно. Колко спомени нахлуха в главата ми. А всъщност ежедневие. Мислех да ти звънна днес, но ти няма как да знаеш. Не ми стигна кураж. Липсва ми твоето здравей. Сигурно защото имам това на всички останали ценни. Пък на човек нали все нещо трябва да му липсва, защото иначе ще му е хубаво и тогава какво?
Няма пък! На мен ми е хубаво и май ще ти звънна, за да ми е пълна картинката.
вторник, 19 април 2011 г.
vive ut vivas
Natasha Bedingfield - Love Like This
So positive performance... :-)
Just the right way to start your day.
You could even think for a minute at someone you love. A person from your family, someone you loved at some point in your life or someone who just appeared in your life. No matter at all. The ultimate goal is to fill your heart with love and to spread it all around :P
P.S.: "Vive ut vivas" menas "live so that you may live" .
So positive performance... :-)
Just the right way to start your day.
You could even think for a minute at someone you love. A person from your family, someone you loved at some point in your life or someone who just appeared in your life. No matter at all. The ultimate goal is to fill your heart with love and to spread it all around :P
P.S.: "Vive ut vivas" menas "live so that you may live" .
сряда, 6 април 2011 г.
Упражнение за сетивност
Докосни с пръсти клавиатурата на машината пред теб. Бавно. Не бързай. Не с цел. Разходи меките възглавнички. Докосвай. Усещай. Събуди притъпилите се сетива. Направи го за песен време. Затвори очи и си пусни това: http://www.youtube.com/watch?v=zVXALiVnAaQ&feature=related
Направи го колкото пъти е нужно. Докато не ме разбереш. Докато не разбереш, че си човек.
Направи го колкото пъти е нужно. Докато не ме разбереш. Докато не разбереш, че си човек.
събота, 2 април 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)