И аз, като Достоевски реших да прокламирам: " Красотата ще спаси света".
Мен си ме спаси днес. Красотата на една усмивка, на няколко жеста. И си мисля... добре, че се хващам за малките големи неща, които другите подминават. Наивница.
Не е даденост някой да ти прави комплимент. Много мило ми стана :) Хубаво бе да чуя " Като цвете си. От която и страна да те погледна си красива". Добре, че не уточни какъв бурен съм.: D
Не е даденост да получавам най-хубавото лате, направено с желание да ти донесе наслада, а не по задължение.
А колко е нереално да те изненадат с ... кроасан. Като се замисля, храната била много важна за мен :D Особено, тази напомняща ми за Италия.
Е днешният работен ден мина. Следват още три и после... после много още красота.
В чил оута и Троянския балкан му е майката, ще си помислят някои. Искам и аз. Искам. Ще!
Няма коментари:
Публикуване на коментар