Вермеер работи бавно и много внимателно. Използва ярки цветове и доста скъпи пигментиращи бои, непосилни парично за мнозина художници от онази епоха. Забелязва се слабостта му към органичния ултрамарин и слънчогледовия жълт цвят. Той е особено известен с майсторското използване и имплантиране на светлината в творбите си.
Както повечето художници от тази епоха, той първо подготвял платното нанасяйки различни тоналности на сивото, техника известна като гризаиле. Всъщност се редуват контрастните цветове черно и бяло и така се създава усещането за различни нюанси на сивото. После под формата на глазура, започва да наслагва ярките цветове, като синьо, червено, жълто. Това прави чрез техниката пойнтиле. Както можете да се досетите от самото име, цветовете биват нанасяни чрез едва леки удари с четката върху платното получавайки се малки цветни точици. Пойнтиле се е използвала предимно за украса на оръжия и доспехи от петнадесети век.
Спорно и непотвърдено е, че Вермеер използва и така наречената камера обскюра, в превод затъмнена стая. Това е оптично устройство, което проектира образът на околните предмети върху екран. То се е използвало не само за помощ при рисуване, а и за забавление. Смята се, че именно камера обскюра е предшественик на фотоапарата. Специално на Вермеер, камера обскюра се предполага, че е помагала за по-прецизната преспектива и по-реалистичното пресъздаване на обгръщащата предметите и лицата светлина.
В крайна сметка Вермеер остава в съзнанието ми, като поредният талантлив чудак, докосващ те с реалистичните си картини от бита на холандската жена от седемнадесети век. Оставям ви сами да прецените, дали носи наслада и за вашите сетива.
Започвам с най-известната му картина- "Момичето с перлената обеца" по която има художествена интерпретация под формата на книга и филм.
Следва- "Момичето с винената чаша"
"Доячката"
"Астрономът"
и разбира се един от двата му пейзажа "Изглед от Делфт"
Това беше краткият първи урок от мен. Дано ви е харесал и е бил от полза.





Няма коментари:
Публикуване на коментар