Арената на Аполон и Афродита

събота, 27 април 2013 г.

Неделя


Разхвърляно е. Разхвърляно е като доказателство, причина и следствие. Разхвърляно е и няма да подредя!

Днес се събудих по обяд, когато слънцето вече напираше да влезе в стаята. Беше успяло да преодолее съпротивата на чаршафа и се отразяваше в малките огледалца. Имах звездно небе и слънце.

Изкъпах се и си сложих чисти дрехи. Ако намеря купчина събрани есенни листа, бих се увъргаляла в тях.

Слънцето зави зад блока и вече нямам звезди по тавана. Ще трябва да го настигна. Обувам се и излизам.

Пиша разкази по въздуха. Всепоглъщаща емоция.  Съвършената хармония.

Аз.

Светът.

вторник, 4 октомври 2011 г.

Общото между Florence + the Machine и Фрида Кало

Задоволен душевен глад. Случайно дочута песен, а именно "What the water gave me".
Твореца Фрида Кало. Всеки стих ми припомня самоубийството на прословутата Вирджиния Улф...
Творбата на Кало пресъздава смущаващо правдоподобно усещането за непрекъснатата битка за живот. Всички можем да се възмутим или изумим от сложната и фантазия. Не се наемам да тълкувам какво е искала да ни изкрещи. Със сигурност обаче се усеща угнетеност, болка, безпътност, товар, желание за освобождение. Ако водата е утробата на Кало, то това което се ражда е смесица от болка и удоволствие. И ако вземем за пример кракът, който се подава от водата...Нима той не се отразява обратно? Нима неговата рефлексия не е деформирана?
Ако проследим всеки един малак детайл в главоблъсканицата на Фрида, ще разберем че това всъщност е животът и. За мен тази картина е своеобразна автобиография на Твореца Кало.
Неминуемо вулканът от "What the water gave me" избухва.

понеделник, 15 август 2011 г.

Hа гости

Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край! – вече заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
А ти намери пролука в душата
и отново си в мене на гости.
Тази игра я играем с години,
аз те гоня – ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай и днес моя праг.
Ей го щастието – седнало в ъгъла,
чака ме, аз вече разбрах -
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх!

Матей Шопкин – Живей!


Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.
Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!

неделя, 17 юли 2011 г.

днес

Предизвика буря от ято иглички,
от фин, порцеланов, раняващ прашец.
Безтегловна телесност
описва днешния ден.
Published with Blogger-droid v1.7.1

петък, 20 май 2011 г.

Вопъл

Безлична непозната съм в сестрински за мен очи.
Боли.




                                                                                                                 Боли!
Крещя боли...

Radiohead - All I Need

сряда, 18 май 2011 г.

Час на изкуството - Ян Вермеер

Ян Вермеер, също познат и като Йохан Вермеер или Вермеер ван Делфт, е холандски художник. Неговите творчество е ориентирано най-вече към битовата живопис и жанровия портрет. Вермеер приживе има умерен успех на провинциален художник. Той никога не е напускал пределите на град Делфт, никога не е бил и извънредно богат. Оставя жена си и децата си в дълг след смъртта си. Причината за това, може да се търси и в изключително малкото на брой картини, които е успял да реализира- едва 35 са с доказано негово авторство. Големият му успех и световното признание идват дълги години след смъртта му. Към днешна дата Йохан Вермеер е един от най-известните художници от така наречения холандки Златен век
Вермеер работи бавно и много внимателно. Използва ярки цветове и доста скъпи пигментиращи бои, непосилни парично за мнозина художници от онази епоха. Забелязва се слабостта му към органичния ултрамарин и слънчогледовия жълт цвят. Той е особено известен с майсторското използване и имплантиране на светлината в творбите си.
Както повечето художници от тази епоха, той първо подготвял платното нанасяйки различни тоналности на сивото, техника известна като гризаиле. Всъщност се редуват контрастните цветове черно и бяло и така се създава усещането за различни нюанси на сивото. После под формата на глазура, започва да наслагва ярките цветове, като синьо, червено, жълто. Това прави  чрез техниката пойнтиле. Както можете да се досетите от самото име, цветовете биват нанасяни чрез едва леки удари с четката върху платното получавайки се малки цветни точици. Пойнтиле се е използвала предимно за украса на оръжия и доспехи от петнадесети век.
Спорно и непотвърдено е, че Вермеер използва и така наречената камера обскюра, в превод затъмнена стая.  Това е оптично устройство, което проектира образът на околните предмети върху екран. То се е използвало не само за помощ при рисуване, а и за забавление. Смята се, че именно камера обскюра е предшественик на фотоапарата. Специално на Вермеер, камера обскюра се предполага, че е помагала за по-прецизната преспектива и по-реалистичното пресъздаване на обгръщащата предметите и лицата светлина.
В крайна сметка Вермеер остава в съзнанието ми, като поредният талантлив чудак, докосващ те с реалистичните си картини от бита на холандската жена от седемнадесети век. Оставям ви сами да прецените, дали носи наслада и за вашите сетива.

Започвам с най-известната му картина- "Момичето с перлената обеца" по която има художествена интерпретация под формата на книга и филм.

Следва- "Момичето с винената чаша"


"Доячката"


"Астрономът"


и разбира се един от двата му пейзажа "Изглед от Делфт"



Това беше краткият първи урок от мен. Дано ви е харесал и е бил от полза.