I'm not real. I decided to imagine myself, because I'm bored. I want to change myself every day.
And here are the drowings of Catalina Estrada...
and the music of Stateless ...
http://vimeo.com/16562131
Арената на Аполон и Афродита
вторник, 28 декември 2010 г.
неделя, 26 декември 2010 г.
За снежинките, модата, жените и дамите
Каква диаметралност за близко и далеч е пътя от вкъщи към вкъщи.
На входа на София заваля сняг. Малките белички точици затанцуваха красиво. Елегантно и болезнено се забиваха в стъклото пред мен. Умираха красиво и оставяха следа след себе си. Колко хора биха им завидели...
Мисълта ми ме пренесе в далечна приказна картина, минавайки покрай Враня (всъщност дворецът Врана). Представих си как в тази красива зимна вечер, царската карета отпътува. Заклевам се, че чух конският тропот. Представих си красивите рокли.
И в главата ми нахлува мисълта за новата колекция на Ели Сааб. Ох, какви рокли. Крещят жена! Не можах да остана равнодушна. Дори аз! Това си е за отбелязване.
И така започна да се надига поредният противовес за днешната красива женствена голота. Да голота. На фона на бароковите рокли и метрите платове вкарани в тях... Голота, нали ?
Да но пък голотата, дава свобода на движението. И в обобщение свобода на въображението? ;)
Някога жените обаче са обръщали завидно внимание не само на роклите си. Ефирните им премерени движения. Деликатните обноски. Прошепвам тихо, но уверено: Остър ум.
Дама! Траен аромат. Сигурно присъствие.
А днес... днес Ели Сааб и крясъкът; "Жена".
Подходяща песен за този час и това мое поредно лирическо отклонение
James Morrison - You Give Me Something
Усмивки,
Кри
На входа на София заваля сняг. Малките белички точици затанцуваха красиво. Елегантно и болезнено се забиваха в стъклото пред мен. Умираха красиво и оставяха следа след себе си. Колко хора биха им завидели...
Мисълта ми ме пренесе в далечна приказна картина, минавайки покрай Враня (всъщност дворецът Врана). Представих си как в тази красива зимна вечер, царската карета отпътува. Заклевам се, че чух конският тропот. Представих си красивите рокли.
И в главата ми нахлува мисълта за новата колекция на Ели Сааб. Ох, какви рокли. Крещят жена! Не можах да остана равнодушна. Дори аз! Това си е за отбелязване.
И така започна да се надига поредният противовес за днешната красива женствена голота. Да голота. На фона на бароковите рокли и метрите платове вкарани в тях... Голота, нали ?
Да но пък голотата, дава свобода на движението. И в обобщение свобода на въображението? ;)
Някога жените обаче са обръщали завидно внимание не само на роклите си. Ефирните им премерени движения. Деликатните обноски. Прошепвам тихо, но уверено: Остър ум.
Дама! Траен аромат. Сигурно присъствие.
А днес... днес Ели Сааб и крясъкът; "Жена".
Подходяща песен за този час и това мое поредно лирическо отклонение
James Morrison - You Give Me Something
Усмивки,
Кри
Dancing Queen
Matt Pokora - Catch me if you can
Па па ра ра . Какви ли не коледни чудеса се случват.
А като са придружени и от бутилка Монин Кокос, бяла Хавана и сок Ананс, забравяш кои букви бяха главни и кои не. Бъркаш езиците, губиш се в превода.
Весело е в Пловдив !
http://www.youtube.com/watch?v=Dw-fl65Y-84&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=3FTGxx9Y-00
Па па ра ра . Какви ли не коледни чудеса се случват.
А като са придружени и от бутилка Монин Кокос, бяла Хавана и сок Ананс, забравяш кои букви бяха главни и кои не. Бъркаш езиците, губиш се в превода.
Весело е в Пловдив !
http://www.youtube.com/watch?v=Dw-fl65Y-84&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=3FTGxx9Y-00
петък, 24 декември 2010 г.
четвъртък, 23 декември 2010 г.
Работно, болно и предколедно
Джингъл белс, джингъл белс,
пълен мол с идиоти.
Джингъл белс, джингъл белс,
превземат магазин, като невидели вестготи.
Джингъл белс, джингъл белс,
руса барби се кикоти.
Джингъл белс, джингъл белс,
преуспял дядо и буботи.
Джингъл белс, джингъл белс,
ама хич,
хич не ми се работи.
"И туй то":
всеобхватна деградирала картина,
на милата ни татковина.
пълен мол с идиоти.
Джингъл белс, джингъл белс,
превземат магазин, като невидели вестготи.
Джингъл белс, джингъл белс,
руса барби се кикоти.
Джингъл белс, джингъл белс,
преуспял дядо и буботи.
Джингъл белс, джингъл белс,
ама хич,
хич не ми се работи.
"И туй то":
всеобхватна деградирала картина,
на милата ни татковина.
вторник, 21 декември 2010 г.
КРИ- back to the roots
Най-близките ми ме наричат Кри, а познатите и непознатите импровизират. Вариации приятни, също тъй чаровни. Харесва ми „Кри”.
Мед и лимон. Пръчица канела. Ким. Риган. Босилек. Естрагон.
Но дали знаят какво значи името ми? Дали знаят колко много ми приляга?
Кръстена на себе си, търсеща се, ненамираща се, забравяща се, отклоняваща се, преоткриваща се. Кри, Кри. Призовават хаоса. Наричат го по име. И то показва лице.
Кри- коренът, Кри- крехката оплетена мрежа, Кри- силната система. Кри?
Ах как искам да плувам между бреговете, да не ги докавам.
Сладост и горчилка в правилна пропорция.
Но не- хаос.
И точна там- аз.
Кратка уточнителна бележка:
Кри-от китайски-означава хаос. Харесва ми повече от гръцкото тълкуване на корена на името ми. Емот икона на голямо намигащо човече.
Признание и почит, заради чая, "Го" и философията.
неделя, 19 декември 2010 г.
The pleasure of good food,music and tribe
Maya- Do You Only Wanna Dance
А колко много ми липсватееееее.
Скоро, съвсем скоро ще бъда пак с вас.
Прегръщам ви силно. А до тогава... малко крисини кукис, от сандвичите на Н, от виното на Ани , от млякото на Мария, картините и музиката от двете луди сестри и sex-апила на просто Мартин :P
А колко много ми липсватееееее.
Скоро, съвсем скоро ще бъда пак с вас.
Прегръщам ви силно. А до тогава... малко крисини кукис, от сандвичите на Н, от виното на Ани , от млякото на Мария, картините и музиката от двете луди сестри и sex-апила на просто Мартин :P
четвъртък, 16 декември 2010 г.
понеделник, 13 декември 2010 г.
От тефтера
"Той не се оказа нищо повече от пухче разбит крем с лъжица подсладен арсен за аромат. И ето, че отровата бе започнала да действа. "
Your Song
Your Song
неделя, 12 декември 2010 г.
К`ръговрат
Sweet about me
Канела, ябълка и мед.
Маракеш.
Уханието напомня за Коледа.
Топлота, уют, любов.
Обичам Слънчо да ме гали.
Малките черни жужащи точици да са се изпокрили в топлите си домове.
Спокойствие.
Спокойствие и белота.
Лъчите ти се заиграват и пак минавам през арки от дъги.
Топло е. Изгарям.
Дарявам любов.
Топло е. Изгарям. Отнемам.
Отнемам снежинков живот.
Канела, ябълка и мед.
Маракеш.
Уханието напомня за Коледа.
Топлота, уют, любов.
Обичам Слънчо да ме гали.
Малките черни жужащи точици да са се изпокрили в топлите си домове.
Спокойствие.
Спокойствие и белота.
Лъчите ти се заиграват и пак минавам през арки от дъги.
Топло е. Изгарям.
Дарявам любов.
Топло е. Изгарям. Отнемам.
Отнемам снежинков живот.
неделя, 5 декември 2010 г.
When I Lose Myself
DM- Only when I lose myself
Отвъд този въображаем свят има един мечтател, който разкрива мечтата.
Не питай кого виждаш, защото ще видиш само маски.
Питай кой вижда.
Търсиш някой, който вече познаваш.
Търсиш го навън, а той е вътре в теб.
Лицата които носиш са като героите в една пиеса, но твоята същност е създателят на тези герои.
Инспирирано от "Дете на зората"
Отвъд този въображаем свят има един мечтател, който разкрива мечтата.
Не питай кого виждаш, защото ще видиш само маски.
Питай кой вижда.
Търсиш някой, който вече познаваш.
Търсиш го навън, а той е вътре в теб.
Лицата които носиш са като героите в една пиеса, но твоята същност е създателят на тези герои.
Инспирирано от "Дете на зората"
петък, 3 декември 2010 г.
"Човекът не е остров вътре в себе си затворен, човекът има връзка с океана..."
Тази сутрин Слънчо ме погали.
Топло е.
Задушно.
Влажно.
Вали.
Аз съм в Амазонка. Аз съм Покахонтас.
Топъл кроасан, ароматно кафе. Искрена усмивка.
Целувка по челото. Вибрацията кара тялото да потрепти.
Портокалово дръвче пред теб расте.
Виж.
Отвори очи.
Иди ме разбери :D
http://www.youtube.com/watch?v=ccZgxmxm32k&feature=channel
Поздрав за всички влюбени души.
Абонамент за:
Публикации (Atom)




































