В свои ръце

Всички искаме нещата да си останат същите. Живеем нещастно, защото се боим от промяната и че всичко ще рухне. Нашият капан е не хаоса в живота ни, а привързаността ни към нещата… А разрухата е дар. Тя е пътят към трансформацията. Трябва винаги да сме готови за безкрайна трансформация...(из Eat Pray Love)

Силни думи. И толкова истински и вярни. Всички се боим от промяната. Мислим си, че тя неминуемо води до разруха. Но нали именно тя е тази, която ни дава основа да започнем отначало. Да съградим всичко от първото камъче. Да започнем на чисто живота си. Нали именно това разрушение ни дава шанс да съградим нещо ново, по-голямо, по-различно и със сигурност по-добро. Нали нещата трябва да се променят, за да имат възможността да станат по-добри (Мечо Пух).

Нека да дадем шанс на себе си, на промяната в нас, в живота ни. Нека бъдем по-смели и ценящи моментите си. Нашите моменти. Защото те са само и единствено наши и ние сме отговорни за това те да са пълноценни и изпълнени със смисъл. Да прекрачим рутината, дори и с цената на разрухата. Да трансформираме животът си в нещо по-добро, бъдейки по-смели и не се оставяме на навиците си, на нещата, които са от същите все по-същите, които ни правят нещастни и ни зариват в сивота и безвремие.

Да разрушиш означава след това да съградиш, да издигнеш, да разшириш. Нещо истинско и ново. Хубаво и само твое. Какво по-прекрасно от това да държиш животът си изцяло в свои ръце.