Hа гости

Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край! – вече заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
А ти намери пролука в душата
и отново си в мене на гости.
Тази игра я играем с години,
аз те гоня – ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай и днес моя праг.
Ей го щастието – седнало в ъгъла,
чака ме, аз вече разбрах -
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх!

Матей Шопкин – Живей!

Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!