Днес гледах филм. Не предвещаваше да е нещо специално. И актъорите боза. И ето я изненадата- разплака ме. Близко бе всяко същество, всяка мисъл.
На 22 години станах. На 22 години Ганди вече имаше 3 деца. На 22 години Моцарт вече имаше 30 творби. На 22 години аз имах себе си. А някой имаше ли мен ?
Някой премъдър човек бе казал, че ако се чудиш дали да влезеш в живота на някого и едната половина от тебе крещи да го сториш, а другата не, просто се сети, че той ще бележи теб и ти него.
Героите от филма определено бяха оставили рани.
Болеше всяко вдишване, а всяко издишване доставяше наслада. Да живееш с миналото. То да е и настоящето и бъдещето. Всяка цигара да е последна. Всяко кафе да приспива.
Не искаш нищо. Не искаш никого. Не те разбира никой. Гневят се, че си в себе си.
Объркано ми е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар