Пия зелен чай. Наслаждажам се на аромата му. Наслада ми носи и да виждам как падат едрите капки и мокрят. Мокрят и мен. И така ароматите се смесват. Тези от попарените листа на жасминовото дърво и от "проклятието" на летния дъжд.
Чувството много напомня на това от зимните тихи нощи вкъщи с чаша топло какао пред камината.
Обвинявам музиката на Нора Джоунс за паралените емоции. Защото, ако не е това, значи съм болна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар