Когато не живееш в Ню Йорк

Подтикната от един моден блог и разговор с една специална млада дама се зачудих за щастието. За женското щастие. До скоро не знаех повече за модата освен, че бях чувала за Диор, Долче и Габана и Мошино. Дори Бърбари ми бяха неизвестни. Погледното към днешна дата си се смея на бялото петно, което съм имала. А съм момиче. :) Макар и сега да не съм сигурна, че се пишат така.
Та, ако те прави щастлив да носиш рокля на Ланвин, да разхождаш чанти на Шанел и очила на Рей Бан не ти вярвам. Ако те прави щастлив да демонстрираш положение с тях, мога да се съглася. И аз обичам да се глезя и да изглеждам добре.
Снощи гледайки блогът на една ню-йоркска блондинка, с лека изненада установих за себе си, че тук в България, дори хората занимаващи се с мода не могат да се похвалят със завидния гардероб, който това момиче притежаваше. Сдухващо наистина. Да обаче ми се струва лека пародия. Тя е студентка. И заниманията и се свеждат до купуването на дрешки с пари незнайно от къде идващи, и публикуването им в блог. Все си мисля, че по-скоро е щастлива от демонстрацията на тези дрехи, а не от самите тях. Смея да твърдя, че ги убива, убива любовта с която са създадени и ги принизява до показването им, до демонстрацията на притежание... Ами сдуханото настроение ми мина.
Ако модата е личното отношение към дрехата, както аз го разбирам, ако искаш да покажеш твоят стил, просто можеш да седнаш, да разгледаш няколко сайта за дрехи, да направиш комбинацията  която желаеш и да ни я покажеш. Това значи много повече. Показва се креативността ти. Не всичко опира до пари и марки. Май носейки Ланвин, няма как да я объркаш. В общи линии желание да има човек, начини винаги има.
Мисля така, защото не разбирам от мода. Осъзнавам го и ми простете. Но мога да ви кажа как направих един електронен шопинг от снимки и се чувствам щастлива и красива  :D
Та това е моята блондинска салата, но по български.