Типичният ми ден- нищо привично.
Хм, може би послъгах. Станах, пак си направих сутрешното черно кафе. Леле пак усещам този аромат. Обичам черно кафе рано сутрин. После малко музика докато отпивам от нещото което отдавна е загубило горчивината си, поне според моите сетива. Някога може да ми се прииска да си направя бек ъп, а защо не и формат ол. Абе реално, сигурно няма да ми се прииска ;] Но ... их че злободневно.
После лека тренировка, баня и полит-новини. Иха... Пък днес вътрешното и външното време най-после взеха, че се синхронизираха. Ще трябва да се празнува. Да хапна джелато ? Да можеше, но ... постя. Дали някой ще ме разбере защо? Важното е, че аз си знам. Добрем, значи джелатото отпада, останалите са на работа или антиполисни същества към момента. Какво остава? Вкъщи-абсурд в това време. Книжка и слънце!
Разбира се до книжката не се стига. Хоп един познат и черно американо. Момче притичва да се запознаем. Имам среща с жена, но защо да не послъжа че се отправям към среща с Мъжа. Малко е лудо да тичат след теб и да искат среща... Но пак дали е по-лудо да отидеш на срещата навреме и да срещнеш непознат към онзи момент младеж, чакащ свои приятел. Абе не е по-ненормално от Мъжа в метрото. Хайде поредното познанство. Времето лети а страниците остават непомилвани и днес. Объркал си мястото за среща и ... защо да не срещнеш близък, с който не си говорите от известно време. Мхм София е малка :) Света още по-малък. Аз постя. Велики Четвъртък. Разпети Петък. Смесена непланирана вечеря. И приятно и лежерно, и доволно, и вкусно. Колко спомени нахлуха в главата ми. А всъщност ежедневие. Мислех да ти звънна днес, но ти няма как да знаеш. Не ми стигна кураж. Липсва ми твоето здравей. Сигурно защото имам това на всички останали ценни. Пък на човек нали все нещо трябва да му липсва, защото иначе ще му е хубаво и тогава какво?
Няма пък! На мен ми е хубаво и май ще ти звънна, за да ми е пълна картинката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар