Да добавя цвят в черно-бялата картина?
Да съм оазис в пресушената от теб пустиня?
Да бъда себе си-обичаща?
Да бъда желана от теб-приличаща?
... И макар че си на хиляди километри,
сърцето ми танцува в пируети,
щом мисъл пагубна те зърне,
и картината любовна тялото обгърне.
Туй, в отговор на твоята молба,
защото още виждам синева,
защото ти си там с мен,
под дъгите-окрилен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар