Мисълта се заиграва. Подмятам я във въздуха. Въртя я насам-натам. Оставям я да се изплъзне и отново я подемам. Въображението ми се развихря. Оцветявам я чрез фантазията си в хиляди багри. Окрилявам я в парадокси. С разгръщането си от възхвала на безумието, тя се извиси до философия, а вече подмладената Философия, захласната от екзалтираната музика на Наслаждението, се носеше тъй вихрено, с изцапана от вино одежда и бръшлянов венец на главата, в неистов танц около върховете на живота, надсмивайки се над трезвостта на мудния Силен.
Най-после Действителността, пременена в одеждите на века, влезе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар