Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига до там, че вече никаква истина, нито у себе си, нито наоколо, може да различи и заради това изпада в неуважение и към себе си и към другите. А като не уважава, престава да обича, а като няма любов, за да се занимава с нещо, за да се развлича, той се отдава на страсти и груби сладости и достига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко това е от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди. Да се обиди сам човек, понякога е много приятно. И при това човекът знае, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за красотата, сам е преувеличавал , за да създаде картина, заловил се е за една дума и от сламката е изградил планина-знае сам това и все пак сам пръв се обижда, обижда се до приятност, до изпитване на голямо удоволствие, а с това дохожда и до враждебност същинска...
Но изправете се, моля ви се, и седнете, всичко това са също лъжливи жестове...
Няма коментари:
Публикуване на коментар