Каква диаметралност за близко и далеч е пътя от вкъщи към вкъщи.
На входа на София заваля сняг. Малките белички точици затанцуваха красиво. Елегантно и болезнено се забиваха в стъклото пред мен. Умираха красиво и оставяха следа след себе си. Колко хора биха им завидели...
Мисълта ми ме пренесе в далечна приказна картина, минавайки покрай Враня (всъщност дворецът Врана). Представих си как в тази красива зимна вечер, царската карета отпътува. Заклевам се, че чух конският тропот. Представих си красивите рокли.
И в главата ми нахлува мисълта за новата колекция на Ели Сааб. Ох, какви рокли. Крещят жена! Не можах да остана равнодушна. Дори аз! Това си е за отбелязване.
И така започна да се надига поредният противовес за днешната красива женствена голота. Да голота. На фона на бароковите рокли и метрите платове вкарани в тях... Голота, нали ?
Да но пък голотата, дава свобода на движението. И в обобщение свобода на въображението? ;)
Някога жените обаче са обръщали завидно внимание не само на роклите си. Ефирните им премерени движения. Деликатните обноски. Прошепвам тихо, но уверено: Остър ум.
Дама! Траен аромат. Сигурно присъствие.
А днес... днес Ели Сааб и крясъкът; "Жена".
Подходяща песен за този час и това мое поредно лирическо отклонение
James Morrison - You Give Me Something
Усмивки,
Кри
Няма коментари:
Публикуване на коментар